• Той

5 проблема със Заветът: Стихия в кръвта

Актуализирано: май 31

Прочетох книгата, след това се разрових из нета да разгледам и ревютата на колегите книжни блогъри. Останах потресен колко еднотипни и изпълнени със суперлативи са.

И никъде не видях очевидните недостатъци, които открих при прочит.

За това реших и да напиша този текст и да ви представя 5 основни проблема, които имам със „Заветът: Стихия в кръвта“ от Валентина Игнатова.

Предупреждавам - ще има спойлери.


Заветът: Стихия в кръвта

Държа да отбележа, че много ми хареса книгата и очаквам с нетърпение продължението.

Изчетох я на един дъх и преживяването беше страхотно. Но има немалко проблеми, които се надявам авторката да адресира в бъдеще, защото поредицата има потенциал да излезе на световната сцена.


Зарязани сюжетни елементи.


Кирил е обладан от зъл дух, който представлява опасност за цялата група – две страници по-късно се оказва, че е супер пич и е добра партия. Появява се някаква сянка, която единствената й цел е да убие стихиите и е чакала хилядолетия за тази възможност – няколко страници по-късно – не, тя е дъщеря на гореспоменатия зъл дух и е доста печена.


Любовния триъгълник между Кирил, Кристина и Николай за който нееднократно се загатва – Николай просто приема пораженчески позицията си и продължава напред без дори да се опита да се бори за момичето в което е влюбен цял живот. Кирил няма никакви физически чувства се споменава веднъж-дваж и няма никакъв дългосрочен ефект върху историята или психическото му състояние.


Цялата връзка на Кирил и Кристина е ту я има ту я няма.

Сега понеже знам, че някой ще си помисли „Ами авторката вероятно поставя основите и ще получим отговори в продължението“. Благодаря ти за тази мисъл, който и да си, ще се възползвам от нея да изразя генералното ми недоволство към развлекателната индустрия заради тази практика.


Не може филм (книга) да е толкова зает да ни зарибява по предстоящото, че да забрави да ни даде добро преживяване в настоящето. Няма лошо да „хайпваш“ феновете за по-голямата картина, но ако не ги спечелиш с това, което виждат в момента няма да просперираш.


Ще дам за пример „Мумията“ с Том Круз. От Universal бяха толкова заети да „загатват“ за следващите части и за самата “Dark Universe” вселена, че филмът беше толкова трагичен и се провали толкова колосано, та абсолютно и категорично съкруши всичките планове и накара хората от студиото да се откажат от планираните ПЕТ филма, които се разработваха още преди излизането на този.


Така, след това излияние се връщам на книгата и нейните изоставени сюжетни елементи.

Най-пострадал от това решение е Гюнтер – основната заплаха за героите.

Която изчезва преди средата на книгата и се завръща за последните 10 страници.

Това е много лошо решение и води до


Липса на качествен антагонист.


Усетих я още по-силно, защото „Ритъмът на войната“ е все още свежа в съзнанието ми.

Рабониел безпроблемно разби класациите ми и се изкачи до върха за най-добър антагонист.


Това беше в огромен ущърб за „Стихия в кръвта“ и Гюнтер.

Протагонистът в историята се нуждае от смислено предизвикателство.

Трябва да бъде предизвикван на физическо, интелектуално, емоционално и морално ниво от персонаж със същите или по-развити от неговите умения и противоположни разбирания.



След като разбрахме, че свръхестествена заплаха в тази книга няма да съществува и Николай е пораженец ни остава само и единствено Гюнтер.

Освен, че липсва през повечето време - Гюнтер и Кирил нямат почти никакви допирни точки и реален конфликт. Желанието за взривяване на пещера не е достатъчен мотиватор.

Нито пък заплашването с пистолет интересен конфликт.


Като добавим, че подобно на името си е абсолютно клише и стереотип и ситуацията рязко се влошава.


Най-пагобно за цялата книга обаче е общото между тях, пък и не само те.

Цялата книга е пълна с

Недоизградени персонажи.


Кирил иска да се занимава с музика, неговата цел е да си купи синтезатор, свири на китара и харесва Кристина. С това се изчерпва всичко, което знаем за него. А за него знаем най-много.


Кристина харесва Кирил, говори немски и иска да стане археложка. Николай иска да стане бизнесмен и харесва Кристина. Близнаците са бреме за обществото и така и не разбрах имат ли някакви истински и дългосрочни цели, мечти и амбиции. Гюнтер просто вярва, че е избран. От кой, за какво и защо не е много сигурно. Между една и три черти. Това е всичко, което научаваме за човешките персонажи и изобщо не е достатъчно.


На Стихиите им прощавам, защото при тех е по-яко да знаем по-малко и да са обгърнати в мистерия и щеше да е още по яко ако не бяха купищата


Пропуснати възможности.


Имаме 5 персонажа, които се завръщат на земята след хилядолетия. Това винаги е добра възможност (дори да е малко клиширана) да видим как реагират и си взаимодействат с колосално напредналото човечествто.


Единственото, което видяхме от това е потреса им от девствени тийнейджъри. Такава загуба. Новооткритата невъзможност на Кирил за физически усещания също ми беше супер интересно и отвъд двата пъти в които му направи впечатление и неконсистентите ефекти – не се чу нищо повече. Но всичко това бледнее пред тази сериозно


Претупана кулминация.


Както всичко си вървеше лежерно и спокойно изведнъж се прокраднаха последните 20на страници в които трябваше да има екшън. Не може иначе.


Докато се завъртя и си изпуша цигарата в по-малко думи от този текст Гюнтер се появи и то с цяла армия от немай къде. Опожари селото, от което така и не успяхме да видим кой знае колко, защото общо 280 от 300 страници бяха прекарани основно в пещера или на път за нея и части около един вир. Та по този повод не се трогнах за селото особено.


Очевидно важна е пещерата. Та тя как си седеше спокойно в Родопите.. Единия близнак взе че я вдигна и я премести в Ирак.

И в книгата беше описано и обяснено приблизително толкова изчерпателно, колкото направих и аз тук. И взе че свърши.


И сега колкото и странно да ви звучи ще завърша с молба към всички четящи:

Излезте и си купете Заветът: Стихия в кръвта !!!


Не, не ми е платено нито от авторката, нито от Артлайн за тези думи.

Въпреки недостатъците – личи си, че книгата е писана с огромно желание, страст и кеф.

Изобилства от чар и потенциал.



Не смятам, че поредицата ще е следващата „Колелото на времето“ или „Хари Потър“, но в никакъв случай не трябва да я подминавате.


Ако съм ви подвел и сте недоволни – можете да ме нахулите на нашата фейсбук страница.

330 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички