• Той

Конфедерация: Тихата война - Денис Игнатски

Стъпка в правилната посока за българската художествена литература и напълно завършен сцнеарии за обезателното продължение на “Бързи и Яростни” в космоса. “Конфедерация: Тихата война” на Денис Игнатски, издадена 2021-ва година от “Коала прес”, е обещаваща първа част от надявам се дълга поредица.


Конфедерацията е под заплахата на неизвестен враг, който се опитва да промени структурата ѝ отвътре. Прибягнала до крайни действия, федерацията се обръща за помощ към Куберт. Той е тикнат в затвор за престъпници против Конфедерацията, въпреки че е бил част от нейно секторно звено. В началото той отказва, но щом разбира, че неговата любима е в беда, се съгласява, решен да преобърне света, за да я открие и спаси. Докато стигне до нея, Куберт разбира много болезнени истини за себе си, които никога досега не е знаел.


Конфедерация: Тихата война - Денис Игнатски

“Конфедерация” има един много приятен класически екшън вайб. На лице са изпитани във времето тропи и клишета, които събудиха редица приятни спомени за историите, с които съм израснал.

Група лоши момчета с добри сърца тръгват на опасна мисия - Трудно е да станеш по-ванила. Това не е критика, защото се намираме в точното време да отправим свеж и модерен поглед към златната ера на екшъна и да я пренесем в настоящето. Изненадващо нямаше персонаж от основната група, който да ми е неприятен. Изпипани, интересни, различни с ясна химия между тях. Същото важи за Конфедерацията, като население и като локации. Множество разнообразни и различни раси, не са чак толкова оригинални и вдъхновението за част от тях ясно се вижда откъде е дошло, но прощавам. Разнообразието от локации помогна историята да остане свежа през цялото време.


В самата книга се загатва за изминали събития, които заслужават минимум prequel сборник. Загатна се естествено и за предстоящото и ме накара да очаквам продължението с нетърпение.


Това, което ме подлуди бяха повторенията. Особено в първите 50-60 страници. Впоследствие намаляха, с изключение на репликите на един от персонажите, достоен за Drinking game изцяло посветен на него и бащинския му тон и обръщения.

Ако историята не беше толкова увлекателна и повторенията не бяха намалели драстично, вероятно щях да дам много по-различна оценка на книгата. Като цяло началото на книгата ми се струва е било трудно и за написване. Освен множеството повторения, където една и съща дума се среща средно по 27 пъти в абзац има и тук-там грешно използвани оксиморони. Последната ми забележка е към най-изтърканото клише за експозиция. Ясно е, че има супер много информация, която трябва да ни бъде предадена, но има и много по-добри начини от “Както знаеш”. Това ми е лично болно място, което може би няма да направи впечатление на много хора, но не го понасям. Ако даден персонаж “Както вече знае” защо си правиш труда да му го повтаряш. Това е просто евтин и насилен троп за предоставяне на информация на читателите.

За щастие историята е интересна, пленителна и драстично се подобрява след първите 50-60 страници.


Ако сте фенове на жанра космическа опера и класически екшън от края на 20 ти век със сигурност ще ви допадне и книгата. Освен това дори като самостоятелно четиво разказва една пълна и завършена история. Не съжалявам, че прекарах следобеда ми с тази книга и не смятам, че ще съжалявате и вие.

Ще дам финална оценка 4 от 5 звезди и то само заради повторенията. Ако продължението реши този проблем и надгради всичко вече заложено - вероятно ще си заслужи перфектната оценка.

66 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички