• Тя

Контрастите на Банкок

Актуализирано: 2 юли 2020

Банкок е град на контрасти. Огромни лъскави храмове съседстват с малки схлупени къщурки, нови модерни японски автомобили се състезават с мотопеди и скутери по горещите булеварди.


Фюжън ресторанти за азиатска храна си съперничат с колички за бързо хранене разположени директно на улицата, високи небостъргачи обгръщат града от всички посоки, а там в ниското доволно и смирено живеят 8 милиона души.


Трудно е да се опишат контрастите, с които се сблъскваш в този мегаполис. Всяка крачка по булеварда води към поредния контраст и поредната спираща дъха картина. И това прави Банкок безкрайно вълнуващ.



Първото нещо, към което трябваше да се адаптираме беше непоносимата лепкава жега. За 24 часа успяхме да сменим температурна амплитуда от над 25 градуса и това е голям шок за тялото.


Първият ден, дори след като се облякохме лятно, не успяхме изцяло да свикнем с градусите навън и липсата на какъвто и да е ветрец. Просто отнема време на организма да приеме промяната. Горе долу средата на втория ден нещата започват да се подобряват. И дишането се нормализира.



Няма правилен или грешен маршрут за Банкок. Където и да ви отведе улицата, несъмнено ще видите нещо невиждано,нещо, което ще събуди емоции, нещо, за което си струва да се прелетят 10000 км.

Тъй като не знаех какво да очакваме от столицата на Тайланд бях изредила списък с места, които си заслужава да се посетят. Но в момента, в който попаднахме във водовъртежа на града, стана ясно, че този списък е твърде банален. Градът подканва да бъде открит от самосебе си, дори да се пропуснат основните атракции.

Нашият престой в Банкок не беше строго дефиниран, не гонехме график, за да успеем да видим всичко. Планирахме какво ще правим през деня, буквално 10 мин преди да излезем от хотела. Нахвърляме няколко идеи и се хвърляме из града. И тази стратегия проработи при нас много добре.


Още първия ден решихме да се разходим до храма Wat Arun преди залез и така да опознаем малко сърцето на града. Разходката си я биваше, 40 минути интензивно ходене, включващо пресичане на кръстовища с лоша сигнализация, мост, крайречен път, дворовете на няколко местни семейства, кръгов подлез и воала бяхме пред входа на храма. Беше удивително.


Имахме възможност да си хванем лодка още на половината път и да си спестим ходенето, но не го направихме. Така се озовахме в малка махала, където всички къщи споделят общо дворно пространство, което по някакъв начин е и улица.


Вървяхме по тази улица- двор, очаквайки някой да ни направи забележка, че сме досадни туристи, навлезли в личното пространство на хората. Но не, те ни опътваха и гледаха с интерес, докато децата скачаха от парапета в канала, състезавайки се кой го прави най – добре.


А входът на храма се намираше на 300м от това място. За мен този храм представляваше най- голям интерес от всички културни точки из града. Снимката му ме беше впечатлила отдавна и държах да отида да го видя на живо задължително.



Храмът е будистки, разбира се, с декорация от мидени черупки и порцеланови парчета. Изключително пъстро декориран и с множество статуи на войници и животни. Прекрасни детайли от порцелан изпълваха цялата фасада на храма и го правеха да изглежда жив, заради цветовете му.


Около него има и малка градина, от където могат да се направят чудесни снимки в цял размер на храма, както и на отсрещния бряг на града. До храма се намира кея, от където може да се хване лодка за връщане от другата страна на реката. Таксата за храма е 50 ТВН (около 3лв), а лодката, която ни върна на обратно струваше едва 3 ТВН.


Едно от местата, които открихме докато се лутахме по улиците беше храмът на Златната планина (Wat Saket). Мястото представлява цял комплекс от градини, статуи и разбира се храм на върха на хълма. От върха се открива невероятна панорамна гледка към Банкок. И още веднъж, този път от високо, може да се видят контрастите на града. Небостъргачите гордо изправени пазят историята и традициите, запазени в сърцето на столицата.



Най-интересното за този храм се оказа, неговата роля по време на масовата епидемия от холера през 19 век, тръгнала от остров Пенанг и отнела живота на 30.000 души само в Банкок. Храмът се превърнал в мястото, където се изпращали всички мъртви тела, за да бъдат изгорени.


Имало дни, когато телата били твърде много и било невъзможно да се изгорят, така че били оставени на лешоядите. В подножието на храма има статуя на лешояд, която увековечава този труден период, както за Банкок, така и за цялата Сиамска империя.


В настоящето храмът е приветлив, изпълнен със звън на камбани и много екзотични растения. Билетът за вход е 50 ТВН.



Нашата обиколка на храмове завърши с Wat Pho по залез. Това е един от най-важните храмове в Тайланд. Тук се намира и известният Буда в поза Нирвана или полегналият Буда.


Статуята е дълга 46м и е висока 15м, най-голямата в Тайланд. Цялата позлатена. Самият храм носи името си от дървото, под което Буда е медитирал и е получил просветлението, кеото е търсел за неговата мисия на Земята.



В самия комплекс, освен храма с най-голямата статуя на Буда, има и над 90 ступи. Това са високи монументи, които се изграждат предсмъртно както за членове на кралското семейство, така и за монаси и други важни личности.



В основата на ступите се слага прахът от останките. В комплекса всяка ступа е с различна големина и декорация. Изглеждат величествени, устремени към небето.


Стражи на традициите и вярата на тайландците. Пъстри, с бляскави камъчета и керамика. Пазители на спомените. Символизират смъртта без това да е плашещо и смущаващо.


Входът е една идея по- скъп за този комплекс, заради културната му стойност: 200 ТВН (15лв).


Останалата част от времето в Банкок я прекарахме в мотаене по улиците, опитване на тайландска храна и разбира се, тайландски джънк, безумни опити да схванем нещо на тайландски език, снимане на котки полегнали безгрижно до свещените статуи, търсене на спрей против комари...



Бяха интензивни три дни в един динамичен и вечно буден град. Приехме го с шума и миризмите му, а той ни показа някои от тайните си. Вероятно остана още много за откриване и опитване, но аз съм оптимист, ще дойдат по- добри времена и ще обходим отново прашните му улици.


Харесайте нашата фейсбук страница и се абонирайте за бюлетина на Garjeta!

294 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички