• Тя

Кулинарно пътешествие из Европа

Днес ви предлагам едно кулинарно пътешествие из Европа. Ще ви срещна с любими мой вкуснотии, които свързвам и с любими места из нашия континент.


Често в текстовете си споменавам Галисия и това не е случайно. Голяма част от живота си прекарах там, за това галисийската култура и кухня ги възприемам и като свои донякъде. Имах възможността да се науча да приготвям много от традиционните ястия за региона. Едно от любимите ми остава октопод със зехтин и червен пипер върху дървена плоча. Любимо мезе за вино в горещите летни вечери. Задължително присъства на масата по семейни и приятелски събирания.

Семпло ястие, но с много наситен вкус. Най-трудоемката част от приготвянето е самото почистване на октопода. Няма да ви лъжа, не е приятна работа. Но според мен си заслужава. Навсякъде из Галисия може да намерите заведение, където го сервират. За хората там приготвянето на октопод е като за нас да си направим мусака.

Разбира се Испания предлага огромно разнообразие от вкусове. Всеки регион има своите характеристики. От това, което съм опитвала досега не съм оставала разочарована. Например в Мадрид едно от най любимите ми неща се нарича porras. Пържено тесто, дълго като полицейска палка. Хрупкаво. По желание поръсено със захар или шоколад. Не ги бъркайте с churros. Имат известно сходство. Братовчеди са. Та, случайно открих една пекарна в Мадрид в близост до Plaza Mayor, където правят адски вкусни porras. От тогава не веднъж съм се възползвала от възможността да хрупам porras насшаждавайки се на любимия ми площад.

Каталуния е не по малко известна с гастрономията си. Не един и двама световно признати готвачи са родом от там. Емблематичен десерт за региона е crema cátalana, чиято рецепта датира още от 14 век. До някъде наподобява крем брюле, с тази разлика, че е на млечна основа, а използваната есенция е канела с лимонов сок. За разлика от брюлето, което се приготвя с ванилия. Аз смятам, че и двете си заслужават опита.



И докато все още сме на Иберийския полуостров няма как да не спомена любимото ми португалско ястие. А именно, риба треска на фурна със доматен сос. Само докато пиша името и вече огладнявам. Треската е национално ястие в Португалия. Приготвя се по различни начини, както пържена така и на фурна. Аз се влюбих в това ястие случайно попаднала в една селска кръчма в Северна Португалия. Навън валеше и беше студено. А вътре се сервираха огромни порции треска, които връщаха живота в душата ми. Португалците са гостоприемни и много се гордеят с гастрономията си. Напълно заслужено.


Ще сменим рязко географските координати и ще се пренесем на брега на женевското езеро. Точно там се насладих на най-вкусното фондю със сирена. Заведението се намира на кея, от където тръгват водните таксита. Беше пълно с местни, което е добър знак винаги. Опашката беше дълга, на никой не му пречеше студа. Още един добър знак. След като поръчахме на касата, влязохме вътре да си изберем маса. Още на входа ни посочиха цял куп малки котлончета, които трябва да вземем с нас. Идеята е да сложим готовото фондю върху него и да си похапваме през цялото време топло и добре разтопено сирене. Беше вкусно, а гледката прекрасна. Разбираемо е, че толкова местни го посещават.


Завършваме разходката още по на север. Чак в Брюксел. Където бях преследвана от витрините отрупани с гофрети. Наистина През няколко метра се редуваха сладкарници и пекарни, които ме изкушаваха с разнообразието си. Не издържах. Няма как. Трябва да се опитат гофретите в Брюксел. Продавачите дават пълна свобода на избор какво да се сложи върху гофретата. Аз сложих много ягоди и сладолед. За любителите на шоколада мога да кажа, че гофретите с нутела бяха не по малко изкушаващи. Знам, че Белгия се свързва с шоколад. Не ме разбирайте погрешно, той също е вкусен. Има огромно разнообразие от вкусове. Но гофретите ме хванаха неподготвена и за това винаги свързвам града с тях.

Тук спирам днешната разходка. Надявам се освен апетита да съм събудил и желанието ви за пътешествие.

87 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички

Замъкът Bannerman

 
<