• Той

Любими произведения от Лъвкрафт

Хауърд Филипс Лъвкрафт е безспорно гениален автор и много противоречива личност. Първата ми среща с творчеството му беше на доста ранна възраст, някъде около 5ти клас. До преди това скромната ми литературна кариера представляваше не много заглавия тип Ян Бибиян, Том Сойер и първите книги за Хари Потър.

Любими разкази от Лъвкрафт

Признавам си - предпубертетското ми Аз беше силно привлечен от пищната разголена девойка на корицата на “Шепнещият в тъмнината” и изобщо не знаех в какво се забърквам.


Първи сблъсък съвпада и с първото ми любимо произведение - “Дагон”.

Различно от всичко, което съм чел до този момент е меко казано. Преди Дагон не знаех даже какво е морфин, но бях дълбоко заинтригуван още с встъпителните изречения.


Пиша това при голямо душевно напрежение, тъй като след тази нощ повече няма да ме има. Останал без пукната пара и почти изчерпал запаса от наркотик, който единствен ме крепи, аз не мога да издържам повече на страданието и смятам да се хвърля от прозореца върху мръсната уличка.

Любими произведения от Лъвкрафт

Спомням си как веднага се почувствах готин и важен. Вече четях книги за големи. Само няколко страници по-късно се появиха две нови чувства - страх и любопитство. Съвсем неочаквано достигнах и кулминацията. Само за тази история ще си позволя да пусна края, но си мисля, че ми е простено да спойлна нещо на 100 години. Краят ми е близо. Чувам шум зад вратата, сякаш нечие исполинско хлъзгаво тяло се блъска с грохот о нея. Но то не ще ме намери тук! Господи, ОНАЗИ РЪКА! Прозорецът! Прозорецът!


И така се научих, че не всички истории имат щастлив край или иначе казано това меме за Лъвкрафт:

Любими произведения от Лъвкрафт

Следващ и може би абсолютен фаворит ми е “Отхвърленият”. Все още изпитвам силни емоции всеки път, когато се сетя за лирическия герой.

Живях в този полумрак с мечти и надежди, без сам да зная какви. И когато, съвсем изнурен от сумрачната самотност, не можех да удържа неистовия си порив към светлина, протягах ръце към полуразрушената кула. Тогава реших да я изкача, дори рискувайки да падна — по-добре да видя небето и да загина, отколкото да живея във вечен мрак.


Това се е превърнало в мантра, въпреки типичния за Лъвкрафт (виж мемето) завършек. Не съм вярвал, че толкова къс разказ може да има такъв голям ефект върху емоционалното и духовното ми състояние и да окаже влияние върху изграждането ми, като личност.

Последно по-специално внимание искам да обърна на “Плъховете в стените”. Пак беше сред първите творби, които прочетох и за първи път се сблъсках с толкова сериозни казуси, които все още не бях достатъчно зрял за да асимилирам напълно, но все пак ме караха да си задавам въпроси и да разсъждавам по теми, които са ми били напълно неизвестни до тогава.


Харесвам цялостно творчеството на Лъвкрафт, сред любимите ми разкази са и “Зовът на Ктхулу, Показанията на Рандолф Картър и Моделът на Пикман. Харесва ми мистерията, обратите и това колко много оставя на въображението. Въпреки опетнителната кампания, която се проведе последните няколко години не смятам, че трябва да го забравяме. С огромен кеф си препрочитам творчеството му на различни интервали и винаги го препоръчвам на по-младите любители на ужаса и мистерията, които тепърва прохождат в жанра.

187 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички