• Той

Пътят - Кормак Маккарти

„Пътят“ на Кормак Маккарти е минималистичен, меланхоличен, постапокалиптичен разказ без начало и край.


Природата е мъртва, нощите стават все по-дълги и по-студени. Баща и син са принудени да преминат на юг през опустошената Америка в търсене на по-добър шанс за оцеляване.


Спътниците им в това пътешествие са глад, умора, болести, природни бедствия и недружелюбни канибали.

Пътят - Кормак Маккарти

На теория тази книга трябва да е пълен провал, даже не би трябвало да може да се нарече и книга. Всичко, на което поне аз съм свикнал го няма. Няма пролог и епилог. Няма глави. Почти няма диалози. Не получаваме почти никаква информация. И все пак това е една от най-добрите книги, която някога съм чел.


Така и не се разбира какво е довело до края на света. Не научаваме имената и възрастта на персонажите.


Говорим си за книга, която пропуска три от петте основни елемента на всяка история и все пак получава Пулицър. Това са нива на гениалност, които трудно могат да бъдат достигнати и вероятно никога надминати.


В тон с атмосферата на книгата – няма никакво значение Кой, Кога и Как.

Природата и цивилизацията са мъртви. Последните останки от човечеството също си заминават. Нямаме време за въпроси, чиито отговори са без значение за ситуацията, в която се намираме.

Пътят - Кормак Маккарти

Необичайната структура е капан за всички, които обичат да казват „Само още една глава“. Технически си няма дори първа глава, защото историята върви от първа страница без предупреждение и без прекъсване. Този несекващ сюжетен поток прави историята перфектна за прочитане на един път.


Пост-апокалиптичните книги са пословични с отворения си край, но „Пътят“ докарва този троп до съвсем нови нива. Преди да достигнем завършека имаме и отворено начало. Захвърлени сме насред пътешествието. Не сме сигурни кога е започнало, веднага разбираме, че вече се случва.


Маккарти е пестил много от персонажи, но за сметка на това – тези, които срещаме остават с нас до края на пътуването и имат огромно значение за моралното състояние на героите.


А героите са съвършено истински. Не съм родител, но ми е трудно да не проявявам разбиране и да не изпитвам симпатии към решенията на Бащата, готов на всичко да запази детето си не просто живо, но и Човек. Ясно е, че каузата е загубена, но не може да не се възхитя на опитите му.

Пътят - Кормак Маккарти

Не знаем възрастта на момчето, но по физическите описания, поведението и редките диалози залагам, че е на около 10. Детската му невинност и емпатия за единствения лъч светлина, буквален и метафоричен, които имаме в този сив свят.


Винаги говоря за значението на добър антагонист в историята.Тук това не е рушащия се свят или канибалите. Героите са най-големите си врагове.

Това се изразява по различни и дълбоко емоционални начини. Може да е желанието да се предадеш, когато пътуването стане твърде трудно. Може и да е решенията, които взимаме и въпреки че помагат за оцеляването на тялото – ускоряват смъртта на душата.


Единствената критика, която имам към този шедьовър е повторението на един конкретен сюжетен елемент. Героите се оказват в абсолютно идентични ситуации на няколко пъти.

Остава едно такова леко чувство на „Това не го ли четох вече“, защото действително е повторение дума по дума и завършва по един и същи начин. Може би ако се напъна ще успея да намеря по-дълбок и философски смисъл в това решение, но няма да се правя на по-дълбок отколкото реално съм и няма да се правя, че нещо ми е харесало, когато не е.


Пътят - Кормак Маккарти

Когато дойде края на годината и трябва да съставя списък с най-добрите книги, които съм прочел – „Пътят“ на Кормак Маккарти ще бъде на челна позиция. Това е книга, която всеки трябва да прочете, но не смятам, че всички ще се справят. Суровата, безнадеждна реалност, в която се намира планетата е трудна за преглъщане дори и от изпечени циници, като мен.

Въпреки това трябва задължително да опитате! Книгата е категорични 5 звезди.

А ако не искате да се доверите на мен пак ще спомена, че е отличена с Пулицър.

Освен това - „Джеймс Тейт Блек“, Класика №1 на NYT и куп други награди.

Надявам се ревюто да ви е било полезно. Сега смятам да си пусна екранизацията на историята и за съжаление следващото ми четиво ще бъде учебник за кандидат-шофьори, за което не мисля да пиша ревю.

103 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички