• Той

Пътят на кралете - Брандън Сандерсън

Актуализирано: май 18

С издаването на четвърта част от поредицата и натрупания през последната година опит реших, че е редно да се върна към началото и да пренапиша изцяло ревюто.


„Пътят на Кралете“ на Брандън Сандерсън е първата книга от амбициозната фентъзи поредица „Летописите на светлината на бурята“. Историята има четири главни героя.

Пътят на кралете

Каладин „Благословен от бурята“ – бивш войник, превърнат в роб. Далинар Колин – военен генерал от старата школа. Шалан Давар – млада учена, крояща пъклени планове. Адолин Колин – син на Далинар, уважаван благородник, дисциплинар войник и непобедим дуелист.


Историята се развива на планетата Рошар, която е във вселената на Cosmere.

Действията се развива хилядолетия след като Сияйниците рицари – пазителите на човечеството са предали хората и са изоставили оръжията и броните си. Цялата политика на света и всички военни действия се диктуват от същите тези артефакти.


Въпреки че става въпрос за фентъзи, историята засяга много близки до нашето съвременни теми, като депресия, робство, душевна травма и най-силно застъпеното – расизъм.


На Рошар не те съдят по цвета на кожата, а по този на очите. Дали си се родил светлоок или тъмноок е разликата между пълноценен живот и мизерно съществуване, често означаващо робство.

Такава е и ситуацията с Каладин, който е тъмноок роб. Част от израстването му, като персонаж включва трудностите, които изпитва, докато приеме, че не всички тъмнооки са добри и изстрадали хора, и не всички светлооки са зли деспоти.


Всяка книга се развива от гледните точки на четирите главни герои, но всяка част се фокусира основно върху един от тях. Тази е историята на Каладин.

Вътрешните борби и главите фокусиращи се върху спомените му са наистина интересни и много добре вникват в това що за мъж е и как се е превърнал в това, което е. Уменията му на войник и хирург изиграват важна роля в опитите му да предизвика въстание сред останалите роби.


През това време Адолин и Далинар водят тежка и брутална война в Пустите равнини срещу Паршендите, които изпратиха асасин да убие краля им преди няколко години.


Домът Колин и особено Далинар са единствените, които все още уважават и спазват древния Кодекс на Войната, в общество, което вижда този конфликт, като състезание.


Това изобщо не помага на отношенията им с другите домове, участващи във войната.


Тяхното присъствие в книгата включва проницателни разговори относно лидерството и отговорностите. Когато не са заети с философски дискусии са участници в едни от най-вълнуващите бойни сцени.


Шалан Давар е незначителна светлоока от страната Я Кевед. В началото на историята пътува за среща със сестрата на краля – Ясна Колин, с цел да стена нейна ученичка. Има и скрити цели, които преследва и е готова да постигне на всяка цена.

За мен лично Шалан е най-слабата част от книгата и главите посветени на нея ми бяха изключително трудни и чувствах, че никога не свършват. За щастие ще получи шанс да изкупи вината си в продълженията.


„Пътят на кралете“ е малко над 1000 страници и си е сериозно предизвикателство.

Сравнително дребния шрифт не помага. Естествено с толкова голяма книга означава и някои доста бавни моменти. Това е неизбежно, но изграждането на света и разучаването на магическата система може и да отвличат от екшъна и все пак остават интересни.


Кулминацията в книгата си остава едно от любимите ми литературни преживявания.


Крещях от радост и възторг по нощите и ще помня това чувство винаги.

За мен си остава едно от най-добрите фентъзита и една от любимите ми книги, която няма да спра да препоръчвам.


Харесайте нашата фейсбук страница и се абонирайте за бюлетина на Garjeta!

716 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички