• Тя

По следите на люлката на любовта

Есента почти изтече между пръстите ни. Колкото по-близо сме до края й, толкова по- пъстра е тя. Успях да открадна миг от есента, наслаждавайки се на невероятен пейзаж към меандрите на Янтра и величествения Царевец от местността Гарга баир.

Владайски мост

Не се бях връщала в Търново почти десет години. За това и уикенда, които бяхме замислили по женски, включваше както да си припомним студентските години, минавайки през класически заведения и улички, така и да преоткрием красотата на града от различна гледна точка.


Съвсем случайно попаднахме на снимка в Инстраграм, където момиче се люлее на люлка на ръба на скалния венец над Търново, а Царевец гордо се издига в далечината. Това е! Беше решено, че това е различната гледна точка, която търсим.


Имахме първоначалния ориентир от инстаграм - снимката е снимана от точка която е срещу Царевец. Поглеждайки натам първоначално се вижда гориста местност и отвесни скали. На пръв поглед няма пътека, нито дори изглежда пригодено за хора. Но все пак снимката съществува. Тръгнахме посока хълма Трапезица, минавайки покрай църквата Св. Мъченици и Владишкия мост.


Скален венец

В Търново наистина е трудно да се избере най-живописно място или пленяваща гледка. Градът предлага твърде много красота. Но моста и старите къщи около него наистина успяха да ме пренесат в миналото. Поглеждайки нагоре виждах Царевец, под него малки къщи, моста, реката... безплатен билет за пътуване във времето.

Стар град Търново

Пресичайки реката продължихме на дясно покрай църква Св. Димитър Солунски. На няколко метра над нея е шосето, което води към Арбанаси. Тук е ключовият момент от пътя. Реално никъде няма табела, която да дава ориентири нито за местността Гарга баир, нито конкретно за люлката. Картата на гугъл също е подвеждаща, защото според нея трябва да се върви по шосето посока Арбанаси и в средата на пътя просто да влезем в гората. Но няма как да влезем в гората от там. След като се подведохме по гугъл и се помотахме по шосето в търсене на вход към гората, решихме да се върнем назад.

Маршрут

Върнахме се точно в началото след църквата, където има Т-образно кръстовище. На дясно е Арбанаси, където вече видяхме, че няма пътека. На ляво е Трапезица, а зад нас остава Търново. Значи тук някъде в храстите трябваше да има знак. И тръгнах да го търся. Наистина много исках да открия пътеката. Както казват хората, който търси, намира. Е зад една стара табелка за газстанция имаше много стара почти избледняла маркировка за екопътека. Казах на останалите, че мисля да тръгна нагоре и ако пътя е правилния ще ги извикам.


Пътечката на пръв поглед не се вижда заради знака, както и храстите, но след като се извървят 10 метра навътре всъщност се вижда ясно очертан път. Бях убедена, че това е правилния път, усетих прилив на адреналин. Провикнах се на останалите да тръгнат по мен, но водена от вълната на ентусиазъм нямах търпение да ги чакам, а просто хукнах нагоре по хълма.



Пътеката в първите 15 мин. ходене е доста стръмна, минава се през малка горичка, както и на 2-3 места се катерят малко по-високи камъни, за да се премине на следващия етап. Гледка към града се открива още след първите 10 минути. Стига се малка зона за отдих, която е на ръба на венеца, но сме достатъчно високо, за да виждаме на далече пред нас.


От тази зона тръгваме на дясно, където пътеката става малко по тясна и има един участък, където сме буквално на ръба на венеца и трябва да се покатерим нагоре по каменни стълби. Със сигурност е много важно обувките да имат грайфери, заради хлъзгавите участъци. Изкачвайки тези няколко каменни стъпала, отново вървим през горичката за кратко, стигайки до един висок камък.


Този камък е последното препятствие преди да се озовем точно на високата част на скалния венец, където е люлката и от където гледката е най- впечатляваща. Често на шега наричам себе си планинска коза, защото точно такива камъни са ми най-забавни за катерене.


Не смятам, че колкото и да е голям камъка, представляваше трудност да се изкачи. Природата е мъдра, създала е пукнатини и улеи в камъка, които да се ползват за опора. А и инстинктивно чувствах, че сме съвсем близо до крайната ни цел, така че адреналина ми даваше много сила.


Минавайки камъка стигаме до една изненадващо равна част от пътеката. Хем ходим по ръба на скалния венец, хем пространството е широко и не е никак стръмно. Последните 50 метра от пътеката всъщност са най-лесни, колкото и противоречиво да е това, че сме на ръба на скалата.

Гарга баир

Стигайки до заветната точка за наше разочарование открихме само, това което някога е била люлката. Висяха въжетата от нея между два бора, но люлка нямаше. Но в момента, в който се обърнах с гръб към люлката и погледнах към Търново, онемях.


Гледката спираше дъха ми. Янтра топло прегръщаше Царевец, който беше потънал в есенните цветове. Седнах на един камък и се оставих на гледката пред мен да ме завладее изцяло.


Гледката си заслужаваше усилието.

Обичам, когато природата ме кара да се чувствам малка пред величието й.

Цялата продължителност на пътеката с нормална крачка е около 30 мин от разклона на пътя. В настоящия и вид не бих я препоръчала за малки деца. Надявам се управата на града да поднови маркировката на пътеката и да обезопаси някои по-стръмни участъци.


Цялото това приключение ме кара да си мисля, колко други добре познати места крият различна гледна точка, за която все още не предполагам.


Харесайте нашата фейсбук страница и се абонирайте за бюлетина на Garjeta!

380 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички