• Той

Ритъмът на войната - Брандън Сандерсън

„Ритъмът на войната“ е четвърта част от поредица „Летописите на Светлината на Бурята“ от Брандън Сандерсън.


Този текст освен ревю на книгата съдържа и солидно количество конструктивна критика към българското издателство Артлайн.

Ритъмът на войната - Брандън Сандерсън

Историята продължава година след събитията в „Заклеващия“.

Сияйните рицари продължават войната срещу силите на Одиум и нито една страна не може да взема надмощие.


Много нови Сияйни изграждат връзки с духчета и се учат да контролират силите си. Бившите Парши, които досега са били под човешко робство, сега следват напътствията на безсмъртните Слети.


И двете страни отчитат научен напредък, който ще доведе войната до следващото ниво. По-голямата част от историята протича от гледните точки на Кладаин, Шалан, Адолин и Навани.

Бързо наваксаме със събитията от животите на главните персонажи през последната година, какви са настоящите им задачи и какъв ефект има войната върху здравословното им състояние.


Сандерсън отново подхваща реалистични проблеми от реалното ни ежедневие и те са много по-силно застъпен сюжетен елемент, отколкото в предишните книги. Става дума за психичните заболявания. Най-силни последици се наблюдават при Каладин, който страда от много тежко PTSD и Шлаан, която вече 3 та книга се бори с дисоциативно разстройство на личността.


Имам някакъв опит от близко обкръжение с психически разстройства, но далеч не съм експерт. Смятам обаче, че Сандерсън е подходил изключително отговорно и тактично към тях. Интересно е да се види как легендарни и световноизвестни герои се борят с тежестта от всички отговорности и очаквания, които имат към тях. Това решение добавя човешки елемент и създава дълбоко чувство за емпатия в четящите.


Ритъмът на войната - Брандън Сандерсън

Книгата започва с доволно количество екшън. Представя много от ключовите Слети и показва технологичния напредък на Сияйните, който на този етап граничи със Стиймпънк.

Всичко това ме накара да си мисля, че проблемите с бавните моменти от Заклеващия са адресирани и този път ще има много повече динамика. Уви не бях прав и отново имаше не малко забавяния, някои от които ми бяха даже и трудни за четене. Особено главите фокусиращи се върху Венли. Нямах търпение да свършат и ми изискваха не малко воля да не ги прескачам.


Като стана дума отново има и сегменти със спомени. Този път са на гореспоменатата Венли.

Покриват събития, за които вече знаем, но този път представени от гледната точка на противниковата фракция. Полезни са и хвърлят нова светлина върху отминали събития, но ми бяха страшно трудни за четене. Лично за мен те бяха огромен минус за книгата.

За контраст огромен плюс е Рабониел. Изстреля се с невероятна скорост на върха на класацията ми за антагонисти. Уникално написан, дълбок и интелигентен персонаж. Тя е черешката на тортата не само за „Ритъмът“, но и за цялата поредица до този момент.

Колкото и добра история да имаш, ако заплахата не се усеща – всичко затъва.


Финалните 200 страници на книгата са едни от любимите ми в цялата поредица. Викове от шок, радост и тъга от такъв калибър не се бяха надигали от „Пътят на кралете“ насам.


Шокиращите разкрития и още по-категоричните и ясни връзки с Космера също ме караха да изпитвам редица от невероятни емоции. Рекорден брой възклицания, когато разбрах кой е лидер на Призрачна кръв. Но за това ще си говорим в отделен текст, който ще съдържа много тежки спойлери и не препоръчвам преди да сте завършили „Ритъмът“.


В началото споменах, че ще отделя внимание и на работата на Артлайн по книгата.

Преди да започна искам да отбележа, че това е любимото ми българско издателство и ще продължавам да купувам книгите им. Изключително впечатлен съм от любовта и усилията, които положиха за „Ритъмът“ и успешното пускане и доставяне в деня на световната премиера.

Ритъмът на войната

Освен това и корицата е най-красивата от всичко, което съм виждал от тях до този момент.


Ето ги и големите НО-та.


Дали този амбициозен проект не се оказа твърде голяма лъжица?

Първите няколко стотин правописни/печатни грешки просто ги подминавах.

Първоначално си мислех, че е малко лицемерно от моя страна да отправям такава критика, тъй като понякога ми отнема месеци да видя някоя грешка в мой текст.. Вероятно има и в този.


НО (номер 1) – аз съм сам човек, който пише текстове за кеф, нямам никакъв екип и не таксувам хората по 45 лева да ме четат.

И все пак обикновените грешки абсолютно мога да си затворя очите за тях, НО (номер 2) не и когато променят изцяло контекста на изречението, параграфа, главата или направо цялата книга.


Имаше такива грешки, които объркваха кой персонаж е изрекъл дадена реплика и това тотално обърква цялата картина.


Като стана дума за персонажите – Трябва да се измисли някакъв стандарт и да не си променят имената, когато се появи нов преводач на сцената. Чак когато се отказах да чета книгата на български и я започнах на английски осъзнах кой е „Мозък“.

Държа да вметна, че Мозък е страшно тъпо име и ме напуши горчив смях, когато някъде по трасето заради грешка беше преведен Уит (от Witt както е оригинално).

Да – наложи ми се да чета книгата и избрани моменти от нея общо взето два пъти за да мога да говоря и пиша за нея на Български език без да обърквам хората.


А да и освен това „Господине“ на вместо “Sir” направо ме влудяваше. За това реших да пробвам с drinking game, та да прокарам по-лесно горчилката.


Продължаваме с нещо, което няма чак такъв удар, НО (номер 3) книгата завършва с „Край на книга четвърта от поредицата АРХИВА на светлината на бурята“. Останах в лек потрес дали не са решили да я преименуват по средата, та проверих и на предната корица си пише „Летописите“.


Не е фрапантна грешка, НО (номер 4) е някак си черешката и буквалния финален штрих на всички допуснати грешки да объркаш името на поредицата.


Държа да отбележа, че това не промени цялостното ми мнение за Артлайн. Продължават да са ми любимци и напълно оправдавам това с мащабите на начинанието.


Също така е важно и да се знае, че тази критика по никакъв начин не се отнася към самата книга. Тя си е все така страхотна и става втората ми любима в поредицата.


Харесайте нашата фейсбук страница и се абонирайте за бюлетина на Garjeta!

340 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички