• Тя

Уикенд в Разлог

Всяка година избирам няколко места в България, които да посетя през летните уикенди, стараейки се да има баланс между планината и морето. Обичам да откривам красиви места, които са на час – два път с кола или автобус. Истината е, че около нас е пълно с такива. Просто трябва да им дадем шанс.

Уикенд в Разлог

Избрахме да посетим Разлог, по-малкият брат на Банско. И двата града са в сърцето на Пирин. Логично е Разлог да има какво да предложи на гостите си, все пак е на 6км от брат си. Така, че беше решено. Отиваме в Разлог да видим какво има.


С автобус се стига за около 3 часа. Пътят е доста живописен, така че с подходящия плейлист от Спотифай времето минава неусетно.

Хотелът, който бяхме избрали се намираше извън града. Много близо до планината, на път за хижа Яворов. На теория хотелът предлага невероятна комбинация от качествено обслужване, релакс и гледка към върховете на Пирин.


На практика, за нещастие, обслужването беше посредствено. Далеч от 4 звезди, с които се славаше хотелът. Липсваше персонал, така че едно момиче беше едновременно рецепционистка, барманка и касиерка. Сервитьорите от ресторанта бяха също и чистачи.


Единствено жените, грижещи се за чистота на стаите се занимаваха само с тази дейност, но пък бяха само две за огромен хотел преливащ от хора, така че вероятно не им беше леко.


Обещаната зона за релакс беше превърната в детска градина с джакузи, от където се чуваха крясъци на гневни родители към навсякъде тичащи, скачащи и викащи деца.

Уикенд в Разлог

Бяхме чакали този уикенд отдавна. Имахме дълъг и изтощителен месец на работа и имахме нужда от почивка, такава каквато я описваха в резюмето на хотела. А за по-малко от час се уверихме, че няма да получим нищо от това.


Можехме да останем в стаята разочаровани и ядосани. Слава Богу, не го направихме. През прозореца се откриваше гледка към планината, сякаш на една ръка разстояние. Не можехме да останем безразлични към нея.


Сменихме банските, които ни бяха безполезни с удобни дрехи и просто тръгнахме нагоре по пътя към планината.


Района, в който се намирахме, явно е бил замислен да е курортна зона с висок клас хотели и обслужване. Личи си от мащабите на строежите, които са започнати навсякъде покрай пътя, но никога не са завършени. Никога не са завършени. Не един или два комплекса. Може би 20, а може и повече.


Вървяхме нагоре по пътя посока хижа Яворов, от двете ни страни се издигаха внушителни сгради. Хотели с 2,3 крила. Вили с басейни. Семейни хотели. Всички незавършени. Изоставени. Призрачни. Събуждащи гняв от безхаберието, с което ние третираме земята си. Дефиле на позора.


Опитвах се да гледам напред към величествения Пирин, но ми беше трудно да игнорирам разрухата около себе си. Как се беше стигнало до тук? Не знам. Дори няма значение.


Но дори в сегашния момент не се предприемат мерки относно тези сгради. А има толкова потенциал в тях. Може би за детски лагери, държавни домове за деца в затруднено положение, спортни школи. Не знам. Има какво да се направи. Би трябвало да има.


Не съм запозната с този тип законодателство, нито сферата ми на работа е свързана по някакъв начин с публична администрация или право. Но като българка, като човешко същество, дълбоко ме боли от подигравката с родната ми земя.


Уикенд в Разлог

За щастие булеварда на срама свърши рязко и се озовахме пред табелка разказваща за пожарите, които са опустошили огромна част от района Бетоловото през 2003, както и за загиналите в опита да потушат пожара.


Тръгнахме към пътеката с идеята да открием паметника и да отдадем почит. Пътеката е широка. Вие се през поляни. Много бързо ни завладя природата около нас. Чувахме само песента на щурците и вятъра в клоните на дърветата. Не се чуваше никакъв шум от цивилизация. Ободряващо, но и някак притеснително.


Навика да чуваме преминаващи автомобили, съседа с бормашината или камиона за боклук сега ни изиграе лоша шега. Тези шумове ги няма. И сетивата ни са объркани. Вървяхме и се шегувахме как на следващия завой ще видим мечка. Усещането за природа беше толкова обсебващо, че мечката беше напълно вероятна. А аз не знам какво да правя ако видя мечка.


Изпитвах смесени чувства през цялото време. От една страна беше хипнотизиращо да вървя и да гледам златните поляни, но от друга – мечките бяха съвсем реална възможност. И така докато се шегувахме как всеки лош американски хорър започва с двама хлапаци, които вървят през пусти места пред нас от шубрака изскочи едно пиле. Боже мой! Сърцето ми спря! Видях го. Пиле някакво. Но тези нано секунди, които минаха преди да възприема, че това е пиле изправиха на нокти всичките ми сетива.

Уикенд в Разлог

Хората са казали, който го е страх от мечки да не ходи в гората. Е мен ме е страх от мечки, но обичам планината. Така, че всеки път, в който поемам по някоя пътека в планината, аз осъзнавам добре, че играя със себе си. Че се изправям срещу страха си, докато следвам неутолимото желание за планина. Никога не съм срещала мечка досега. Искрено се надявам да не ни се пресичат пътищата и за напред. Защото нямам намерение да спра с разходките из планините.


Цялото преживяване с пилето ми подейства така ободряващо. Повървяхме още малко напред, когато видяхме, че се задава буря. В далечината се виждаха светкавиците и небето бързо ставаше сиво.


Не беше добра идея да рискуваме да навлизаме в гората, така че решихме да се връщаме. Аз вече се смеех над себе си и историята с пилето, когато на метър от нас от ляво изскочи една лисица. Спря на пътеката, погледна ни и така внезапно, както се появи, изчезна. Бях вцепенена. Всичко стана толкова бързо.


Та ние бяхме минали през тази поляна преди 10 мин в обратна посока. Дали лисицата е била там? Дали бягаше от друго животно? Или гонеше нещо? Изведнъж имах усещането, че сме на края на света. Може би минаха минута две преди да мога да коментирам случилото се.


И тогава осъзнах, че бях видяла прекрасна оранжева лисица. Като от рисунка в детска книжка. Козината и беше прекрасен огнен цвят. А върха на опашката черен с малко бяло. Животното беше преминало покрай нас радвайки се на свободата си, на земята си.


А ние, гостите на планината, неподготвени за собствените и обитатели на два пъти се бяхме вцепенили. Смешна работа. Върнахме се обратно на шосето, осеяно с разруха. Тръгнахме към хотела, с бърза крачка, да изпреварим бурята. Бяхме толкова развълнувани от срещата с лисицата, че не обърнахме внимание на сградите около нас.


Уикендът, който планирахме не се състоя. Оказа се, че Разлог ни е приготвил своя собствен план.


На другия ден имахме време да разгледама самия град. Нямах очаквания, особено след като цял район от града беше изоставен и недовършен. Но останах много приятно изненадана от това, което открих. Градът е малък и спретнат.


Центъра е добре поддържан с малка рекичка, минаваща покрай ресторантчета и заведения. Градския парк също е много симпатичен, а сянка му пазят големи мури. На 10-15 мин от центъра се намира една красива панорамна пътека, която завършва с гледка към целия град и котловина.

Уикенд в Разлог

Беше едва обяд, така че имахме достатъчно време да извървим пътеката и да успеем да хванем автобуса обратно за София.

Пътеката „Алея стъпалата“ започва близо до гробището, където са сложени табели с информация за самата пътека и проекта, по които е осъществена. Идеята е не само жителите и гости на Разлог да се насладят на красивата гледка, но и да обогатим знанията си за историята и културата на района.

Уикенд в Разлог

През 70-те години на миналия век в землището на Разлог е открито единственото пълно запазено изображение на древния български календар. Доказано е, че в далечното минало българите са имали един от най-съвършените календари в света, заедно с този на маите.


Календарът се състой от два основни инструмента – слънчевата година (измерва се с обиколката на Земята около Слънцето) и 12 годишния цикъл, който се измерва с обиколката на Юпитер около Слънцето. Заедно с табелка описваща календара и функционалността му се намира и малък негов макет, за да може по-достъпно и лесно да си представим как прадедите ни са измервали времето.

Уикенд в Разлог

Пътеката продължава нагоре по стъпалата, където има информация за животните обитаващи района, както и техни снимки (не видях мечки!), във формат достъпен за деца.


На няколко метра от нея има разположени няколко пейки с гледка към града. Това не е края на пътеката, но е добро място за отдих. Макар и кратка и добре изградена пътеката е изморителна под жаркото лятно слънце. От тези пейки до върха са около 15 минути спокойно ходене. Минава се покрай една огромна рамка за снимка във формата на бухал.


Чудесно място за семейна снимка за спомен от разходката. Точно след нея излизаме на кръстопът. От дясно пътеката води до удобни люлки и красива гледка. На ляво се продължава до висока кула, която открива панорамна 360 градусова гледка.

Уикенд в Разлог

В подножието на кулата има дървени шезлонги, разположени под борови дървета. Направихме си малък пикник с гледка. Очите ни се пълнеха с красота във всички посоки. Заслужаваше си изкачването на стъпалата в жегата. Величествения Пирин и златните поля ни оставиха без дъх.


Пътеката продължава няколко километра от кулата в посока село Бачево. Повярвайте ако не трябваше да хващаме автобус щях да продължа до края на пътеката, за да стигна до селото, което се вижда сгушено в планината.

Уикенд в Разлог

Докато бях в Разлог, както и докато пиша този текст съм със смесени чувства, заради различните емоции, които изпитах. Радвам се, че избрахме малкото градче и то успя да ни изненада. Трябва да спомена, че и заведенията в центъра не са за подценяване.


След първоначалния шок от хотела и липсата на професионалност, останахме много приятно изненадани от доброто обслужване в ресторанта, който избрахме за обяд. А храната беше уникално вкусна!