• Тя

За щастието в Швейцария

Актуализирано: апр 3


Преди може би 10 години съвсем случайно присъствах на изложение в Испания , свързано с туризма. Тогава все още работех в тази сфера и част от мен искаше да участва на по- глобално ниво, да имам повече поглед над този бизнес. Та бях там.


Не помня много детайли. Помня, че дадох имейл адреса си, за да получавам информация за интересни дестинации, хотели и оферти из Европа. Наистина в продължение на 10 години аз получавах този бюлетин на имейла си. Понякога го отварях. Понякога го триех заедно с другите имейли. 10 години.


Отворих поредния месечен бюлетин точно в деня, в който бях решила да разгледам къде мога да забегна за няколко дни. Целия бюлетин беше посветен на Швейцария. На предстоящите коледни празненства, базари и концерти; на известни забележителности в по –големите градове; на спиращите дъха Алпи. Всичко.

Швейцария е място, което повечето хора на пръв поглед свързват с военен неутралитет и могъща банкова система. Всички милионери имат сметки в швейцарските банки, поне по филмите.


Дали целенасочено или не, страната е изградила имиджа си около силната и стабилна икономика и своята добре известна дипломация. Може би за това не е сред най-известните дестинации за туристите, освен вероятно любителите на зимните спортове, ако могат да си го позволят.


Честно казано до преди две три години, аз също подминавах Швейцария несъзнателно разглеждайки картата в търсене на дестинация. Обиколила съм голяма част от Европа, известни и не толкова градове, села, катедрали и паметници на културата, брегове и плажове.


И така, преди повече от година вече имах нужда да замина за малко, да се разсея от тогавашното настояще, да имам план, за който да мисля. Изчетох бюлетина на един дъх. Приех го за знак. Отворих сайта на Wizzair и видях, че летят до Женева.


Още един знак. Прочетох на бързо някакви факти за града, предстоящи евенти , да придобия общ поглед. Всичко, което открих ми хареса. Нямах нужда от повече знаци. Беше решено. Швейцария преди Коледа. Много бързо намерих и другар за път.


От тогава мина повече от година. Но интересът ми към Швейцария не стихва. Нещо повече, останах толкова запленена от това място, че тази година макар и за ден отново отскочих до там.


Всъщност, Швейцария и нейната природа ме преследват във всички социални мрежи. Навсякъде виждам видеа от алпийските хълмове, преспи сняг до колене, островърхи църкви, дори алпаки подскачащи доволно из поляните.


Това е едно от малкото места, където отидох без много очаквания и останах поразена. Много бих искала да успея да се науча да контролирам очакванията си преди всяко ново пътуване, но предполагам това е трудно, живеейки в ерата на прекалената информация. Някак успях да го постигна с Швейцария. Успях да открия всичко на място, автентично.

Това, което ми направи силно впечатление, освен Алпите, беше усещането за хармония и мир по улиците. Хората нито се усмихваха прекалено, нито изглеждаха ядосани или разочаровани от живота. Те излъчваха хармония със заобикалящото.


По един непонятен за балканските ни нрави начин, те показваха, че са щастливи. Без да са шумни. Без излишна суета. Без значение колко струва телефона им или колата.


Тази мисъл ме порази тази година, началото на декември, когато бях за ден в Базел. Беше началото на месеца. Очаквахме да е студено и мъгливо и се бяхме приготвили с шапки, ръкавици и шалове. Обаче за наша изненада, Базел ни посрещна с очарователно декемврийско слънце.



Разхождайки се из стария град, стигнахме до моста свързващ двата бряга на града, разделен от река Рейн. Покрай реката имаше алея за разходки и велосипеди, а в самия и край амфитеатрални стълби. Беше едва 11 часа сутринта в делничен ден. Но липсваше забързаността му.


Напротив, стълбите бяха пълни с хора, насядали да пийнат кафе или да поговорят с приятел, радвайки се на слънцето. Нищо друго не беше важно. Настоящето. И всеки един, човек там се радваше именно на него.

От това, което съм чела и съм се интересувала по темата с щастието и благополучието, осъзнаването на настоящето и неговото приемане и изживяване е сред основните фактори за душевен мир. Има различни методи за постигането на този баланс и осъзнатост. Има хора, които посвещават живота си на медитация, за да го достигнат. Всеки начин е валиден, щом някой е открил, че му върши работа.


Моето предположение е, че за швейцарците огромна роля е изиграл суровият климат и природа. Вероятно през вековете е станало част от тяхната народопсихология да се радват, когато природата им показва хубавата си страна. И ето ни днес.


Заложено е вече в гените им да се радват на малките неща. Да не са крайни. Да се движат в добре балансирано общество. Общество, което се съобразява и оценява природните си ресурси. Да, такива мисли ми се въртяха седейки на брега на Рейн.


Разбира се, това са мои предположения. Изчисляването на факторите влияещи на щастието не е в моите компетенции. Несъмнено обаче швейцарците излъчват щастие. По техен си начин. Но е във въздуха.



Вероятно ще има хора, които ще кажат, че щастието им се дължи на икономическия просперитет. Вероятно отчасти е така. Но има редица изследвания свързани с връзката между парите и щастието. Заключението на всички е единодушно, парите не правят човек по щастлив.


Парите могат да изиграят огромна роля, за да намалят нещастието, за да допринесат за стабилността, като фактор свързан със щастието. Но не и да го гарантират. Нещо повече, същите тези изследвания доказват, че след определена

финансова стабилност, парите вече не играят никаква роля за щастието.


Поредната скъпа вещ не носи удовлетвореност, когато вече имаш всичко физически нужно за добър живот. Е, не искам да се отклонявам от основната тема.


Швейцария не е за подценяване. Любителите на шоколада имат огромна причина да отидат там. Също и любителите на планинските преходи. И тези, обичащи калдъръмени павирани улички. И тези, които обожават сирена. Или луксозни стоки.

Но най-много имат какво да открият там любопитните.

Сега знам, малко повече за Швейцария, но ми остава още много да открия. Нямам търпение това да се случи.


Не подценявайте дадено място, само защото не се шуми около него в социалните мрежи. Дайте си шанс да го откриете неподправено от очаквания. Това в днешно време е огромен лукс.



474 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички

Замъкът Bannerman