• Тя

Защо се влюбих в Санта Моника

Актуализирано: апр 18



Смея да твърдя, че Калифорния е мястото където мечти и реалност се преплитат до такава степен, че докато бях там на няколко пъти си мислех дали това се случва наистина или все още си мечтая преди да заспя.

Прекарах няколко дни в Санта Моника и непрекъснато имах усещането, че изживявам дежавю.  може би заради филмите, които ме бяха срещали с пейзажите, които сега се откриваха пред очите ми.(напр Калифорникейшън).


Вървях по улиците, по които Ханк Мууди беше вървял, къде трезвен къде не. Зашеметена от факта, че вървя из истински декор от сериал, който бях гледала до преди месеци, стигнах до един невероятен бар, които преди век е бил банка.


Фасадата още напомняше този период на сградата, а от вътре се чуваха викове на футболни запалянковци. Бара се намира на 10 м от емблематичният надпис Venice и още толкова от плажа. Готвеха вкусно, а коктейлите им бяха дори по–добри.

Може би за местните заведението е известно, факт е обаче, че аз се озовах там случайно и за мен беше просто страхотен завършек на един емоционален и непредвидим ден. Опитвам се да си спомня името на бара, може би имаше нещо общо с банка...

В Санта Моника, а и в ЛА цялостно, безкрайно дълги булеварди, чието начало и край не се вижда, си правеха компания с високи палми, устремени към слънцето.


Има нещо отпускащо в палмите. За мен винаги са били символ на спокойствие и са гаранция, че мястото е красиво. Или поне до момента не съм била на място с палми, което да не ми е харесало.


Хора, всякакви, отвсякъде, изпълваха крайбрежната улица на Venice Beach чак до кея на Санта Моника. Имаше улични артисти, които изнасяха своя спектакъл, а на 5 крачки от тях няколко баскетболисти съвсем на сериозно се опитваха да докажат колко са велики. Скейтборди, ролери, колела... Да ходиш пеш направо изглеждаше абсурдно.


Пълната лудница на крайбрежната улица ме поглъщаше изцяло и ми отне цял един след обяд да я извървя. Непрекъснато се спирах да погледам поредния уличен артист, да правя снимки на залязващото зад палмите слънце или просто за хот-дог.

Неусетно, вървейки покрай океана, стигнах до кея на Санта Моника. Точно по залез слънце, когато всичко блестеше в златист цвят от последните слънчеви лъчи.


Кеят е мястото, където може да събудиш детето в себе си и да се качиш на виенско колело на брега на океана, да срещнеш ентусиасти, достигнали последната спирка на Route 66 или просто да се полюбуваш на залеза.


Гледайки към залязващото слънце, един глас вътре в мен ми прошепна

„А може би щастието е скрито между палмовите дръвчета, окъпани от златните лъчи“.


Харесайте нашата фейсбук страница и се абонирайте за бюлетина на Garjeta!

61 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички

Замъкът Bannerman